19 ene 2008, 14:17

Криво огледало 

  Poesía
655 0 12
 

Огледах се във огледалото -

рано, на разсъмване.

Какво видях ли? Ще ме питате навярно -

една... несбъднатост, подпухнали очи,

несресани коси и... суета.

За в бъдеще.

Да предполагам ли, че криво е,

да продължавам ли да търся?!

И всеки път - така ли ще ме отразява?

Недосънуван сън,

от... мисли и вечно търсене...

Посегнах да го счупя.

И не се надявах даже да го съжаля.

Но в ъгъла му, горе в ляво -

отразена светлина от свещника.

... А свещта отдавна не гореше.

Восъкът - застинал по металното му тяло,

отдавна бе - във странни фигури.

Отпуснах бавно ръката си -

не посмях да го строша.

Макар и криво,

по-добре да го запазя цяло.

Поверието зная -

нещастие вещае счупеното огледало...

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??