Огледах се във огледалото -
рано, на разсъмване.
Какво видях ли? Ще ме питате навярно -
една... несбъднатост, подпухнали очи,
несресани коси и... суета.
За в бъдеще.
Да предполагам ли, че криво е,
да продължавам ли да търся?!
И всеки път - така ли ще ме отразява?
Недосънуван сън,
от... мисли и вечно търсене...
Посегнах да го счупя.
И не се надявах даже да го съжаля.
Но в ъгъла му, горе в ляво -
отразена светлина от свещника.
... А свещта отдавна не гореше.
Восъкът - застинал по металното му тяло,
отдавна бе - във странни фигури.
Отпуснах бавно ръката си -
не посмях да го строша.
Макар и криво,
по-добре да го запазя цяло.
Поверието зная -
нещастие вещае счупеното огледало...
© Нели Todos los derechos reservados