21 abr 2020, 8:43

Криволичене

  Poesía
840 8 11

Животът криволичи,

отпил и днес любов.

Пиян до безразличие

налива шот след шот.

 

И глътки арогантни

със дързост и без срам

замайват пак посоката

на път предначертан.

 

А той не подозира,

че мъртво е пиян.

Страстта без обич никне

в най-крехкия му блян.

 

И взема тайно всичко

най-ценно - онова,

което без обичане,

така и не разбра.

 

Моментите разпалени

роиха се в лъчи.

А шотовете празни

разплакаха очи.

 

Пътеката едничка -

нагъната змия -

завърта пак опашка

към чуждата съдба.

 

По стъпките, оставени

от пийнали вини,

загуби се утехата.

И никой остани

 

не каза след сълзите

на вятъра-орач.

Животът криволичи

в една река от плач.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...