21 abr 2020, 8:43

Криволичене

  Poesía
845 8 11

Животът криволичи,

отпил и днес любов.

Пиян до безразличие

налива шот след шот.

 

И глътки арогантни

със дързост и без срам

замайват пак посоката

на път предначертан.

 

А той не подозира,

че мъртво е пиян.

Страстта без обич никне

в най-крехкия му блян.

 

И взема тайно всичко

най-ценно - онова,

което без обичане,

така и не разбра.

 

Моментите разпалени

роиха се в лъчи.

А шотовете празни

разплакаха очи.

 

Пътеката едничка -

нагъната змия -

завърта пак опашка

към чуждата съдба.

 

По стъпките, оставени

от пийнали вини,

загуби се утехата.

И никой остани

 

не каза след сълзите

на вятъра-орач.

Животът криволичи

в една река от плач.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...