21 апр. 2020 г., 08:43

Криволичене 

  Поэзия
589 8 11

Животът криволичи,

отпил и днес любов.

Пиян до безразличие

налива шот след шот.

 

И глътки арогантни

със дързост и без срам

замайват пак посоката

на път предначертан.

 

А той не подозира,

че мъртво е пиян.

Страстта без обич никне

в най-крехкия му блян.

 

И взема тайно всичко

най-ценно - онова,

което без обичане,

така и не разбра.

 

Моментите разпалени

роиха се в лъчи.

А шотовете празни

разплакаха очи.

 

Пътеката едничка -

нагъната змия -

завърта пак опашка

към чуждата съдба.

 

По стъпките, оставени

от пийнали вини,

загуби се утехата.

И никой остани

 

не каза след сълзите

на вятъра-орач.

Животът криволичи

в една река от плач.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??