Криволичене
Животът криволичи,
отпил и днес любов.
Пиян до безразличие
налива шот след шот.
И глътки арогантни
със дързост и без срам
замайват пак посоката
на път предначертан.
А той не подозира,
че мъртво е пиян.
Страстта без обич никне
в най-крехкия му блян.
И взема тайно всичко
най-ценно - онова,
което без обичане,
така и не разбра.
Моментите разпалени
роиха се в лъчи.
А шотовете празни
разплакаха очи.
Пътеката едничка -
нагъната змия -
завърта пак опашка
към чуждата съдба.
По стъпките, оставени
от пийнали вини,
загуби се утехата.
И никой остани
не каза след сълзите
на вятъра-орач.
Животът криволичи
в една река от плач.
© Цветето Б. All rights reserved.
