Криворазбрана страст...
Илюзии прокълнати!
Пак вечни въпросителни
преследват ни...
Чета ли в нея?!
Той усеща ли...?!
Реди се в низ...
поредната дилема.
Със поглед го примамила,
той я нарисувал...
сияние от негатив...
... фалшиво, неугледно...
И боязливо се страхувал
дали е всичко... достоверно?!
Разбра ли магистралите
в очите...
Погледна ли, където аз не бях...?!
Или в заблуда окова ми дните,
със крясък на суетност
поруга...
Най-крехкото и скрито
в дълбините...
Изрови и захвърли с лекота.
Неистово как искам да прогледна
зад тази тъмна маска...
Гордостта...
Очите засипИ ми със лъжата.
Изгризвай ме по къс... не стой...
Така невинно
си изправен до стената...
Поредният недоразбран
герой....
© Деси Инджева Todos los derechos reservados
Поздрав и усмивка.