Криворазбраната демокрация
„Надежда всяка тука оставете...”
нечут, недоизказан зов,
няма смисъл, разберете,
не мислете, скачайте във този ров.
..........................................................
Един въз друг пироните забиват
за всеки ноемврийски порив,
те късче от безсилните тела раздират.
Свободата се оказа с вкус горчив.
............................................................
Занемелите поети, с изтръгнат глас,
със заглушени от безвремието песни,
с утихнали гърди, с изгубен боен бяс.
Обричат народа си на времена - гротескни.
...............................................................
Последна почит, мирис на тамян,
ще бъда ли от времето разбран?
...............................................................
Спомен от времето,
което не помня,
с думите, които то открадна!
© Владимир Васикев Todos los derechos reservados