Криворазбраната демокрация

„Надежда всяка тука оставете...”

нечут, недоизказан зов,

няма смисъл, разберете,

не мислете, скачайте във този ров.

..........................................................

Един въз друг пироните забиват

за всеки ноемврийски порив,

те късче от безсилните тела раздират.

Свободата се оказа с вкус горчив.

............................................................

Занемелите поети, с изтръгнат глас,

със заглушени от безвремието песни,

с утихнали гърди, с изгубен боен бяс.

Обричат народа си на времена - гротескни.

...............................................................

Последна почит, мирис на тамян,

ще бъда ли от времето разбран?

...............................................................

Спомен от времето,

което не помня,

с думите, които то открадна!