2 nov 2011, 10:31

Криза

  Poesía
1K 0 16

 

Среднощ, умора, крехък сън...

Кошмар, събуждане, тревога...

В главата ти нахлува кръв,

светът завърта се отново...

Не знаеш кой си и защо

потъваш, като че умираш...

Студ, ужас и неистов страх,

безсилен си да реагираш...

Сърцето бие до полуда...

Завръщане към реалността...

Оглеждайки се със почуда,

се радваш, че не си умрял...

 

Във нервите - объркана хармония.

Във мозъка - тотален срив.

В главата ти звучи симфония

 

и чувстваш се като след взрив!

 

 

 

П.П. - Описала съм мъчителното състояние

невро-вегетативна криза.

Посвещавам го на всички братя по съдба!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъчително, описано много внушително...Здраве на всички желая, от сърце! И на теб, Сиси! Поздрави!
  • Нямам думи,дай Боже да не се случва на никого!Опсание може да даде самои този,който е преминал през този ад на земята.
  • Надушвам брат по съдба!!!
  • ...Много точно описание...!!!
  • Силви, Алина, благодаря че ме подкрепяте!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...