Nov 2, 2011, 10:31 AM

Криза

  Poetry
1K 0 16

 

Среднощ, умора, крехък сън...

Кошмар, събуждане, тревога...

В главата ти нахлува кръв,

светът завърта се отново...

Не знаеш кой си и защо

потъваш, като че умираш...

Студ, ужас и неистов страх,

безсилен си да реагираш...

Сърцето бие до полуда...

Завръщане към реалността...

Оглеждайки се със почуда,

се радваш, че не си умрял...

 

Във нервите - объркана хармония.

Във мозъка - тотален срив.

В главата ти звучи симфония

 

и чувстваш се като след взрив!

 

 

 

П.П. - Описала съм мъчителното състояние

невро-вегетативна криза.

Посвещавам го на всички братя по съдба!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мъчително, описано много внушително...Здраве на всички желая, от сърце! И на теб, Сиси! Поздрави!
  • Нямам думи,дай Боже да не се случва на никого!Опсание може да даде самои този,който е преминал през този ад на земята.
  • Надушвам брат по съдба!!!
  • ...Много точно описание...!!!
  • Силви, Алина, благодаря че ме подкрепяте!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...