Среднощ, умора, крехък сън...
Кошмар, събуждане, тревога...
В главата ти нахлува кръв,
светът завърта се отново...
Не знаеш кой си и защо
потъваш, като че умираш...
Студ, ужас и неистов страх,
безсилен си да реагираш...
Сърцето бие до полуда...
Завръщане към реалността...
Оглеждайки се със почуда,
се радваш, че не си умрял...
Във нервите - объркана хармония.
Във мозъка - тотален срив.
В главата ти звучи симфония
и чувстваш се като след взрив!
П.П. - Описала съм мъчителното състояние
невро-вегетативна криза.
Посвещавам го на всички братя по съдба!
© Сиси All rights reserved.