31 jul 2009, 10:24

Криза 

  Poesía » Otra
663 0 8

Слънчев лъч гали настръхналата кожа..
Лежа сама и гола в завивки от сатен.
В гърдите си чувствам остротата на ножа,
а денят става все по-сив и студен.


Снощи бях принцеса, а днес съм блудница.
Няма закуска в леглото, нито прегръдка.
На лицето усмивка, а в душата ми е лудница,
удавям болката в поредната глътка.


По пода дрехи разкъсани и разпилени,
празни бутилки и презервативи...
Чувства смачкани в ъгъла - предадени и изиграни -
и една жена, останала без алтернативи.


Какво се случи с клетвите за вечната любов?!
Надничат плахо от филми романтични...
Във измисления свят те намират покров,
а в живота реален не са ни привични.


Парите дърпат конците на наш'то съществуване,
Ни любов, ни приятелство зачитаме.
А на сутринта сами в леглото тъгуваме,
отново няма на кого да разчитаме.


Кога живота ни така се преобърна?
Защо сме тъй тъжни и замислени?
Тръпката я няма и няма да се върне.
А ние си живеем в излюзии измислени.

 

Нима всичко е една жалка измама?
Питам се, облечена на предателя в ризата..
Колко много въпроси, отговори - няма.
Не икономическа, любовна е кризата.

© Няма смисъл Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • толкова се радвам на творбите ти, всички от 2007 са ми любими (: .. таа тази не отстъпва!! страшна си (hug)
  • Студена цев до слепоочието си опирам
    потръпвам, но при все това мекия спусък обирам.
    Играта нужно е да се играе,
    макар да няма смисъл, това е!
    Следва изстрел и взривена тишина...

    А ти си просто...
    една мъничка жена!
  • Грешна психическа нагласа!Всъщност ти отлично си описала, какво ги очаква хората, които имат грешната ценностна система-т.е.друг да ги храни и облича, друг да мисли вместо тях естествено е ,че този друг ще се отнася с тях, като с предмети, а не като с хора,защо тогава си задават тези въпроси? Твоята лирическа героиня очаква твоят отговор!И един съвет:Не прави, като нея,ако искаш един ден да срещнеш истинската любов и да бъдеш щастлива!Поздравление за добре написания стих!
  • Благодаря ви,да,на 14 съм,скоро ставам на 15. Определено съм над всичките тези неща,но забелязвам хората около мен,забелязвам липсата на любов.Определено не съм изпитала това,за което става дума в стиха,но го виждам и чувам всеки ден.Относно детството ми..имам прекрасно детство,но просто забелязвам някой неща,които сякащ ме накараха да израстна по бързо.Не знам защо,но не ме бива да пиша весели стихове,колкото и да го искам.Дори да съм в страхотно настроение винаги се получава нещо тъжно.Е,кво да се прави..
  • По добре се върни във детството си
    за да пораснеш! Иначе стихът ти е хубав.
    Желая ти щастие!
  • Е ти ме застреля, ако наистина си на 14 години, значи имаш някакъв извънземен талант, но дори и да не си стихът е много хубав. А кризата, тя е огромна, моралната криза, особено сред хората от нашето поколение.
  • ...а това личните ти вълнения ли са?...
  • наистина ли си на 14?!
Propuestas
: ??:??