Криза
Слънчев лъч гали настръхналата кожа..
Лежа сама и гола в завивки от сатен.
В гърдите си чувствам остротата на ножа,
а денят става все по-сив и студен.
Снощи бях принцеса, а днес съм блудница.
Няма закуска в леглото, нито прегръдка.
На лицето усмивка, а в душата ми е лудница,
удавям болката в поредната глътка.
По пода дрехи разкъсани и разпилени,
празни бутилки и презервативи...
Чувства смачкани в ъгъла - предадени и изиграни -
и една жена, останала без алтернативи.
Какво се случи с клетвите за вечната любов?!
Надничат плахо от филми романтични...
Във измисления свят те намират покров,
а в живота реален не са ни привични.
Парите дърпат конците на наш'то съществуване,
Ни любов, ни приятелство зачитаме.
А на сутринта сами в леглото тъгуваме,
отново няма на кого да разчитаме.
Кога живота ни така се преобърна?
Защо сме тъй тъжни и замислени?
Тръпката я няма и няма да се върне.
А ние си живеем в излюзии измислени.
Нима всичко е една жалка измама?
Питам се, облечена на предателя в ризата..
Колко много въпроси, отговори - няма.
Не икономическа, любовна е кризата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма смисъл Всички права запазени
Определено съм над всичките тези неща,но забелязвам хората около мен,забелязвам липсата на любов.Определено не съм изпитала това,за което става дума в стиха,но го виждам и чувам всеки ден.Относно детството ми..имам прекрасно детство,но просто забелязвам някой неща,които сякащ ме накараха да израстна по бързо.Не знам защо,но не ме бива да пиша весели стихове,колкото и да го искам.Дори да съм в страхотно настроение винаги се получава нещо тъжно.Е,кво да се прави.. 
