Кройка за стих
---
Откогато те срещнах, витаеш в деня ми и мислите.
Имаш собствен живот и любима, таланта си, кучето.
Бог високо е, ти си далеко, а гроздето - кисело,
и в света ти (отдавна го знам) ще остана неслучена.
Де да бях полиглот! – но на своя език те изричам.
И виновно мълча, а пред теб ще мълча до тогава,
докогато откриеш се с радост из моите притчи,
докогато усетиш, че сякаш от век се познаваме.
Не се казва любов. То е някакъв вид телепатия,
дето тъжно лишава човешката същност от допир.
И лика ти в пространството търся без сън. И си патя.
Позовавам се (щом си в ефир) на ефекта на Доплер.
Още борят ме есени, зимното слънце и мракът.
Недокоснат от мен, увенчаваш деня ми с Победа!
Знам – не съм Пенелопа, но зная, че мога да чакам.
Само дето стихът отесня от това – да те гледам.
---
© Станислава Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Само дето стихът отесня от това – да те гледам." - !!!
Хубав ден, stenli499!
-
Краси, благодаря!!!
-
Харесва ми всеки път да откривам безпощадната честност и достойнство в стиховете ти!
-
Успешна седмица на всички, благодаря ви!
-
Много сполучливо заглавие, както и поетичният изказ.Поздравления!
Wali/Виолета Томова/ -
"Имаш собствен живот и любима, таланта си, кучето..."
Колко можеш да чакаш? Да дойде и внучето?
Влюбваме се сякаш в душата на някой. Тя излъчва за нас съвършенство и да такава е. Когато обаче сме заедно, започваме тази съвършеност да търсим във физичесткото тяло... а там я няма -
Страшно интересно!Личи си, че си изляла чувствата и душата си!!Много докосващо откровено и истинско!!БРАВО!!
-
Само дето стихът отесня от това – да те глед
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
А поантата е трепач!