Кройка за стих
---
Откогато те срещнах, витаеш в деня ми и мислите.
Имаш собствен живот и любима, таланта си, кучето.
Бог високо е, ти си далеко, а гроздето - кисело,
и в света ти (отдавна го знам) ще остана неслучена.
Де да бях полиглот! – но на своя език те изричам.
И виновно мълча, а пред теб ще мълча до тогава,
докогато откриеш се с радост из моите притчи,
докогато усетиш, че сякаш от век се познаваме.
Не се казва любов. То е някакъв вид телепатия,
дето тъжно лишава човешката същност от допир.
И лика ти в пространството търся без сън. И си патя.
Позовавам се (щом си в ефир) на ефекта на Доплер.
Още борят ме есени, зимното слънце и мракът.
Недокоснат от мен, увенчаваш деня ми с Победа!
Знам – не съм Пенелопа, но зная, че мога да чакам.
Само дето стихът отесня от това – да те гледам.
---
© Станислава All rights reserved.
