Баткото (Николай Христов) Баткото (Николай Христов)
61
6 nov 2008, 12:23

Круша далеч от дървото не пада ...

1K 0 13

КРУША ДАЛЕЧ ОТ ДЪРВОТО

НЕ  ПАДА...

 

Тъй казваше някога моята баба:

"Круша далеч от дървото не пада!"

Чак след молитва разчупваха хляба -

още го виждам в ръцете на дядо...

 

Бури отнесоха старите круши,

след тях избуяваме - диви издънки.

Кръвта уж говори - никой не слуша,

а нивата тъне в къпини и трънки.

 

Дивото гоним в пространство и време,

а уж се катерим умело по склона.

За старата круша хич не ни дреме...

Удар след удар... отсякохме клона!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Христов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • galenaGV (Галена Воротинцева)
    galenaGV (Галена Воротинцева)
    Истинска поетична находка! Белязал си с положителен знак традиционния маниер, който товари тази мъдрост обикновено с отрицателно отношение. Да го има клона - добър или лош - и да се позоваваме на онази родова приемственост, която ни прави личности и следствие на родова памет!Благодаря ти за спомените, които събуждат тези стихове!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Тъжно ми стана!
  • iral (Мария Гюзелева)
    iral (Мария Гюзелева)
    Запазете поне корена!
    Да знаем откъде сме тръгнали!
    И ще я клонираме крушата!
    В кръга на майтапа!
  • nature_of_freak (Александра Симеонова)
    nature_of_freak (Александра Симеонова)
    Като машина на времето... Пренесох се на места, които бях забравила, че помня...
    Много красота и тишина. Мълча...

    Сърдечни поздрави, Ники!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    някога...там...назад във времето...
    тъжно ми стана...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9