Круша далеч от дървото не пада ...
КРУША ДАЛЕЧ ОТ ДЪРВОТО
НЕ ПАДА...
Тъй казваше някога моята баба:
"Круша далеч от дървото не пада!"
Чак след молитва разчупваха хляба -
още го виждам в ръцете на дядо...
Бури отнесоха старите круши,
след тях избуяваме - диви издънки.
Кръвта уж говори - никой не слуша,
а нивата тъне в къпини и трънки.
Дивото гоним в пространство и време,
а уж се катерим умело по склона.
За старата круша хич не ни дреме...
Удар след удар... отсякохме клона!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Христов Всички права запазени