Круша далеч от дървото не пада ...

Поезия » Философска

1K 0 13

КРУША ДАЛЕЧ ОТ ДЪРВОТО

НЕ ПАДА...

Тъй казваше някога моята баба:

"Круша далеч от дървото не пада!"

Чак след молитва разчупваха хляба -

още го виждам в ръцете на дядо...

Бури отнесоха старите круши,

след тях избуяваме - диви издънки.

Кръвта уж говори - никой не слуша,

а нивата тъне в къпини и трънки.

Дивото гоним в пространство и време,

а уж се катерим умело по склона.

За старата круша хич не ни дреме...

Удар след удар... отсякохме клона!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

galenaGV (Галена Воротинцева)

Истинска поетична находка! Белязал си с положителен знак традиционния маниер, който товари тази мъдрост обикновено с отрицателно отношение. Да го има клона - добър или лош - и да се позоваваме на онази родова приемственост, която ни прави личности и следствие на родова памет!Благодаря ти за спомените, които събуждат тези стихове!

2009-07-18T01:46:08+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Тъжно ми стана!

2009-06-17T15:12:04+03:00
iral (Мария Гюзелева)

Запазете поне корена!
Да знаем откъде сме тръгнали!
И ще я клонираме крушата!
В кръга на майтапа!

2009-03-12T14:21:21+02:00
nature_of_freak (Александра Симеонова)

Като машина на времето... Пренесох се на места, които бях забравила, че помня...
Много красота и тишина. Мълча...

Сърдечни поздрави, Ники!

2009-01-11T17:51:41+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

някога...там...назад във времето...
тъжно ми стана...

2008-11-25T13:19:48+02:00