Круша далеч от дървото не пада ...

Поэзия » Философская

1K 0 13

КРУША ДАЛЕЧ ОТ ДЪРВОТО

НЕ ПАДА...

Тъй казваше някога моята баба:

"Круша далеч от дървото не пада!"

Чак след молитва разчупваха хляба -

още го виждам в ръцете на дядо...

Бури отнесоха старите круши,

след тях избуяваме - диви издънки.

Кръвта уж говори - никой не слуша,

а нивата тъне в къпини и трънки.

Дивото гоним в пространство и време,

а уж се катерим умело по склона.

За старата круша хич не ни дреме...

Удар след удар... отсякохме клона!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

galenaGV (Галена Воротинцева)

Истинска поетична находка! Белязал си с положителен знак традиционния маниер, който товари тази мъдрост обикновено с отрицателно отношение. Да го има клона - добър или лош - и да се позоваваме на онази родова приемственост, която ни прави личности и следствие на родова памет!Благодаря ти за спомените, които събуждат тези стихове!

2009-07-18T01:46:08+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Тъжно ми стана!

2009-06-17T15:12:04+03:00
iral (Мария Гюзелева)

Запазете поне корена!
Да знаем откъде сме тръгнали!
И ще я клонираме крушата!
В кръга на майтапа!

2009-03-12T14:21:21+02:00
nature_of_freak (Александра Симеонова)

Като машина на времето... Пренесох се на места, които бях забравила, че помня...
Много красота и тишина. Мълча...

Сърдечни поздрави, Ники!

2009-01-11T17:51:41+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

някога...там...назад във времето...
тъжно ми стана...

2008-11-25T13:19:48+02:00