Баткото (Николай Христов) Баткото (Николай Христов)
61
Nov 6, 2008, 12:23 PM

Круша далеч от дървото не пада ...

1K 0 13

КРУША ДАЛЕЧ ОТ ДЪРВОТО

НЕ  ПАДА...

 

Тъй казваше някога моята баба:

"Круша далеч от дървото не пада!"

Чак след молитва разчупваха хляба -

още го виждам в ръцете на дядо...

 

Бури отнесоха старите круши,

след тях избуяваме - диви издънки.

Кръвта уж говори - никой не слуша,

а нивата тъне в къпини и трънки.

 

Дивото гоним в пространство и време,

а уж се катерим умело по склона.

За старата круша хич не ни дреме...

Удар след удар... отсякохме клона!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Христов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • galenaGV (Галена Воротинцева)
    galenaGV (Галена Воротинцева)
    Истинска поетична находка! Белязал си с положителен знак традиционния маниер, който товари тази мъдрост обикновено с отрицателно отношение. Да го има клона - добър или лош - и да се позоваваме на онази родова приемственост, която ни прави личности и следствие на родова памет!Благодаря ти за спомените, които събуждат тези стихове!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Тъжно ми стана!
  • iral (Мария Гюзелева)
    iral (Мария Гюзелева)
    Запазете поне корена!
    Да знаем откъде сме тръгнали!
    И ще я клонираме крушата!
    В кръга на майтапа!
  • nature_of_freak (Александра Симеонова)
    nature_of_freak (Александра Симеонова)
    Като машина на времето... Пренесох се на места, които бях забравила, че помня...
    Много красота и тишина. Мълча...

    Сърдечни поздрави, Ники!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    някога...там...назад във времето...
    тъжно ми стана...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0