Баткото (Николай Христов) Баткото (Николай Христов)
61
Nov 6, 2008, 12:23 PM

Круша далеч от дървото не пада ...

1K 0 13

КРУША ДАЛЕЧ ОТ ДЪРВОТО

НЕ  ПАДА...

 

Тъй казваше някога моята баба:

"Круша далеч от дървото не пада!"

Чак след молитва разчупваха хляба -

още го виждам в ръцете на дядо...

 

Бури отнесоха старите круши,

след тях избуяваме - диви издънки.

Кръвта уж говори - никой не слуша,

а нивата тъне в къпини и трънки.

 

Дивото гоним в пространство и време,

а уж се катерим умело по склона.

За старата круша хич не ни дреме...

Удар след удар... отсякохме клона!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Христов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • galenaGV (Галена Воротинцева)
    galenaGV (Галена Воротинцева)
    Истинска поетична находка! Белязал си с положителен знак традиционния маниер, който товари тази мъдрост обикновено с отрицателно отношение. Да го има клона - добър или лош - и да се позоваваме на онази родова приемственост, която ни прави личности и следствие на родова памет!Благодаря ти за спомените, които събуждат тези стихове!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Тъжно ми стана!
  • iral (Мария Гюзелева)
    iral (Мария Гюзелева)
    Запазете поне корена!
    Да знаем откъде сме тръгнали!
    И ще я клонираме крушата!
    В кръга на майтапа!
  • nature_of_freak (Александра Симеонова)
    nature_of_freak (Александра Симеонова)
    Като машина на времето... Пренесох се на места, които бях забравила, че помня...
    Много красота и тишина. Мълча...

    Сърдечни поздрави, Ники!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    някога...там...назад във времето...
    тъжно ми стана...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0