5 dic 2008, 14:26

Крясък

  Poesía
707 0 7

в ръцете ти

спомени изсипвам -

мои са,

не са живяни

с теб,

а с мечтата ми,

която пак

към мен

ще ги върне -

в тях е твоето отсъствие...

 

скреж бисерен

към теб завръщам,

пътека чиста

към мен -

оставаш в себе си -

там е моето отсъствие...

 

листенца разгръщам

на цвете

и тайно писмо

диря

и мъх зелен

от ласка,

размита от отсъствие...

 

въздишка

на сухо лято

и жажда -

където отида,

там

те е имало -

с моето отсъствие...

 

листата есенни

стъпки бележат,

завръщам ги

в себе си -

жълти  червени кафяви -

мечтата набъбнала

догонвам, при едно отсъствие...

 

... а някой обичаше есенни листа...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....