Dec 5, 2008, 2:26 PM

Крясък

  Poetry
705 0 7

в ръцете ти

спомени изсипвам -

мои са,

не са живяни

с теб,

а с мечтата ми,

която пак

към мен

ще ги върне -

в тях е твоето отсъствие...

 

скреж бисерен

към теб завръщам,

пътека чиста

към мен -

оставаш в себе си -

там е моето отсъствие...

 

листенца разгръщам

на цвете

и тайно писмо

диря

и мъх зелен

от ласка,

размита от отсъствие...

 

въздишка

на сухо лято

и жажда -

където отида,

там

те е имало -

с моето отсъствие...

 

листата есенни

стъпки бележат,

завръщам ги

в себе си -

жълти  червени кафяви -

мечтата набъбнала

догонвам, при едно отсъствие...

 

... а някой обичаше есенни листа...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...