Dec 5, 2008, 2:26 PM

Крясък

  Poetry
708 0 7

в ръцете ти

спомени изсипвам -

мои са,

не са живяни

с теб,

а с мечтата ми,

която пак

към мен

ще ги върне -

в тях е твоето отсъствие...

 

скреж бисерен

към теб завръщам,

пътека чиста

към мен -

оставаш в себе си -

там е моето отсъствие...

 

листенца разгръщам

на цвете

и тайно писмо

диря

и мъх зелен

от ласка,

размита от отсъствие...

 

въздишка

на сухо лято

и жажда -

където отида,

там

те е имало -

с моето отсъствие...

 

листата есенни

стъпки бележат,

завръщам ги

в себе си -

жълти  червени кафяви -

мечтата набъбнала

догонвам, при едно отсъствие...

 

... а някой обичаше есенни листа...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...