5.12.2008 г., 14:26

Крясък

704 0 7

в ръцете ти

спомени изсипвам -

мои са,

не са живяни

с теб,

а с мечтата ми,

която пак

към мен

ще ги върне -

в тях е твоето отсъствие...

 

скреж бисерен

към теб завръщам,

пътека чиста

към мен -

оставаш в себе си -

там е моето отсъствие...

 

листенца разгръщам

на цвете

и тайно писмо

диря

и мъх зелен

от ласка,

размита от отсъствие...

 

въздишка

на сухо лято

и жажда -

където отида,

там

те е имало -

с моето отсъствие...

 

листата есенни

стъпки бележат,

завръщам ги

в себе си -

жълти  червени кафяви -

мечтата набъбнала

догонвам, при едно отсъствие...

 

... а някой обичаше есенни листа...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...