4 jun 2009, 20:25

Крясък 

  Poesía » De amor
566 0 0

Крясък в далечината отеква.

Само за миг дъхът ми секва.

Миг достатъчен, за да чуя тишината.

Туптенето спряло, страшна самотата.

 

 

Отново крясък, след него вик,

обаче животът не спира нито за миг.

Колкото и да опитвам, глуха съм за тишината,

ритъмът на сърцето убива самотата.

© Милослава Сръндева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??