4.06.2009 г., 20:25 ч.

Крясък 

  Поезия » Любовна
547 0 0

Крясък в далечината отеква.

Само за миг дъхът ми секва.

Миг достатъчен, за да чуя тишината.

Туптенето спряло, страшна самотата.

 

 

Отново крясък, след него вик,

обаче животът не спира нито за миг.

Колкото и да опитвам, глуха съм за тишината,

ритъмът на сърцето убива самотата.

© Милослава Сръндева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??