КРЯСЪК

„ И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.

Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат."

                                                                                Лука, [19:39, 19:40]

Дъждовете пуснаха бради.

И асфалтът се натаралежи.

Време иде – Бог да се роди.

Пък и време, да ни забележи.

Уж, живеем праведно – и всe

надаме се Господ да ни чуе –

от молитви храмът се тресе,

ала, май, че молим му се всуе.

Пътят все така се вие в дим.

Времето по него се оттече.

Този път не води вече в Рим,

а Йерусалим е тъй далече.

Няма де да метнеш и яйце! –

кефят се търговците във храма.

И потриват лакоми ръце,

а Иисус с ослето все го няма.

Боже, спри го тоя черен дъжд?

Днес поне стори – да е Великден?

Ако всички млъкнем изведнъж,

в шепата ни камъкът ще викне!