Sep 30, 2024, 11:34 AM  

Крясък

  Poetry
309 1 0

КРЯСЪК

 

„ И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.

Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат."

 

                                                                                Лука, [19:39, 19:40]

 

Дъждовете пуснаха бради.

И асфалтът се натаралежи.

Време иде – Бог да се роди.

Пък и време, да ни забележи.

 

Уж, живеем праведно – и всe

надаме се Господ да ни чуе –

от молитви храмът се тресе,

ала, май, че молим му се всуе.

 

Пътят все така се вие в дим.

Времето по него се оттече.

Този път не води вече в Рим,

а Йерусалим е тъй далече.

 

Няма де да метнеш и яйце! –

кефят се търговците във храма.

И потриват лакоми ръце,

а Иисус с ослето все го няма.

 

Боже, спри го тоя черен дъжд?

Днес поне стори – да е Великден?

Ако всички млъкнем изведнъж,

в шепата ни камъкът ще викне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...