Бора-Бора (Борислав Пелов) Бора-Бора (Борислав Пелов)
54
30 may 2008, 19:31  

Кръчма

945 0 8

                Здравей,  Животе,

нека аз на твойта маса поседя и позволи ми да реша

кога да си отида.

Сервитьорка ще е моята съдба 

и няма да подвие колене.

- Сервирай,

   от всичко ново ти носи:

   скръб и болка ,радост и копнеж,

   не ме жали,

   даже и не питай,

   от всичко ме накарай да опитам!

...............................................................................

   Накрая...

                сметката ми донеси.

   Побързай!

Повече аз тук не ще се върна  и дълговете друг ще трябва да плати.

Навън ти знаеш кой ме чака:

    Онази, с неуморната коса!

    Сега...

            Прощавай!

                   Аз се наседях.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Пелов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0