Бора-Бора (Борислав Пелов) Бора-Бора (Борислав Пелов)
54
30 may 2008, 19:31  

Кръчма

940 0 8

                Здравей,  Животе,

нека аз на твойта маса поседя и позволи ми да реша

кога да си отида.

Сервитьорка ще е моята съдба 

и няма да подвие колене.

- Сервирай,

   от всичко ново ти носи:

   скръб и болка ,радост и копнеж,

   не ме жали,

   даже и не питай,

   от всичко ме накарай да опитам!

...............................................................................

   Накрая...

                сметката ми донеси.

   Побързай!

Повече аз тук не ще се върна  и дълговете друг ще трябва да плати.

Навън ти знаеш кой ме чака:

    Онази, с неуморната коса!

    Сега...

            Прощавай!

                   Аз се наседях.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Пелов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0