Кръчма
Здравей, Животе,
нека аз на твойта маса поседя и позволи ми да реша
кога да си отида.
Сервитьорка ще е моята съдба
и няма да подвие колене.
- Сервирай,
от всичко ново ти носи:
скръб и болка ,радост и копнеж,
не ме жали,
даже и не питай,
от всичко ме накарай да опитам!
...............................................................................
Накрая...
сметката ми донеси.
Побързай!
Повече аз тук не ще се върна и дълговете друг ще трябва да плати.
Навън ти знаеш кой ме чака:
Онази, с неуморната коса!
Сега...
Прощавай!
Аз се наседях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Пелов Все права защищены
