May 30, 2008, 7:31 PM  

Кръчма

935 0 8

                Здравей,  Животе,

нека аз на твойта маса поседя и позволи ми да реша

кога да си отида.

Сервитьорка ще е моята съдба 

и няма да подвие колене.

- Сервирай,

   от всичко ново ти носи:

   скръб и болка ,радост и копнеж,

   не ме жали,

   даже и не питай,

   от всичко ме накарай да опитам!

...............................................................................

   Накрая...

                сметката ми донеси.

   Побързай!

Повече аз тук не ще се върна  и дълговете друг ще трябва да плати.

Навън ти знаеш кой ме чака:

    Онази, с неуморната коса!

    Сега...

            Прощавай!

                   Аз се наседях.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Пелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...