30.05.2008 г., 19:31 ч.

Кръчма 

  Поезия » Философска
703 0 8

                Здравей,

                              Животе,

нека аз на твойта маса поседя

         и позволи ми да реша кога да си отида.

Сервитьорка ще е моята съдба

         и няма да подвие колене.

- Сервирай,

          от всичко ново ти носи:

                  скръб и болка

                             радост и копнеж,

не ме жали,

              даже и не питай,

                   от всичко ме накарай да опитам!

...............................................................................

          Накрая...

                сметката ми донеси.

           Побързай!

Повече аз тук не ще се върна

           и дълговете друг ще трябва да плати.

Навън ти знаеш кой ме чака:

            Онази,

                     с неуморната коса!

            Сега...

                     Прощавай!

                          Аз се наседях.

 

© Борислав Пелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??