Кръчма

9 dic 2020, 23:16

Poesía

448 0 3

Покривка на карета

В червено и бяло,

Тук-там прогорена,

Тук-там пожълтяла.

Пепелник, пълен с фасове.

Перде от прашна дантела.

В печката пука жаравата,

Паяк мрежи плете над нея.

Мирис на старо дърво.

Вкус на дим и сажди.

Няма по-вкусно ядене

От тукашните манджи.

Седя над празната чаша.

Гледам червените квадрати.

Гледам празните шишета,

Наредени над тезгяха.

Часовникът напомня.

Кръчмарят шета уморено.

Не искам да си тръгвам.

Навън е мрачно и студено.

Остави ме тук тази нощ.

Налей ми още една ракия.

Не ме отпращай в студа.

Не знам дали ще оцелея.

Нека се свия пред печката на кълбо.

Нека си поговоря с паяка за живота.

Остави ме да спя на пода, кръчмарю.

Навън е толкова студено и страшно.

Покривка на карета,

Пепелник, пълен с тъга.

Изпих до дъно живота си.

Изпуших го като цигара.

Тръгвам. Кръчмата затвори.

Пътят се губи в тъмнината...

Не е нужно никъде да стигам.

Нито имам дом, нито ме чакат.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

palenka (П Антонова)

2021-03-12T17:48:03+02:00

И да имаш, и да нямаш, все карета броиш. То и ако имаш, не се знае какво имаш или дали не е по-добре да нямаш.
Хареса ми!
ninalubomirova86 (Нина Петкова)

2021-03-12T17:38:19+02:00

Гледай по оптимистично на нещата.
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-12-10T13:03:53+02:00

Тъжна картина, Ваня, но това е действителността! Поздравления!