Кръчма
Покривка на карета
В червено и бяло,
Тук-там прогорена,
Тук-там пожълтяла.
Пепелник, пълен с фасове.
Перде от прашна дантела.
В печката пука жаравата,
Паяк мрежи плете над нея.
Мирис на старо дърво.
Вкус на дим и сажди.
Няма по-вкусно ядене
От тукашните манджи.
Седя над празната чаша.
Гледам червените квадрати.
Гледам празните шишета,
Наредени над тезгяха.
Часовникът напомня.
Кръчмарят шета уморено.
Не искам да си тръгвам.
Навън е мрачно и студено.
Остави ме тук тази нощ.
Налей ми още една ракия.
Не ме отпращай в студа.
Не знам дали ще оцелея.
Нека се свия пред печката на кълбо.
Нека си поговоря с паяка за живота.
Остави ме да спя на пода, кръчмарю.
Навън е толкова студено и страшно.
Покривка на карета,
Пепелник, пълен с тъга.
Изпих до дъно живота си.
Изпуших го като цигара.
Тръгвам. Кръчмата затвори.
Пътят се губи в тъмнината...
Не е нужно никъде да стигам.
Нито имам дом, нито ме чакат.
© Ваня Накова All rights reserved.
