Кръчмарската блатна магия :)
на Cefules
Задимена мъгла. Осем маси. Салати.
Девет старци брояха на пръсти ракиите.
Някой каза, че има живот из блатата...
А ми идеше блато дори да изпия!
Друг подхвърли: "жена". А пък трети: "красива"...
А кръчмарят се хилеше. Тиква такава!
Както пиех се врътнах и взех да излизам.
Пуста люта ракия! По-луда от крава.
И запалих москвича. Какво ми се блещиш?
Ако искаш ми вярвай! Бръмчах към блатата.
И тогава да видиш... Махни тоя вестник!
Появи се отнякъде. Точно... Жената.
Беше тънка, почти като бившо момиче,
а косите й дълги, усукваха глезените.
На русалка съвсем, ма съвсем заприлича!
И погледна директно. Направо във мене.
Хей, кръчмарю, сипи! Че пресъхва устата...
А пък тия, невежи пияни мъжаги
ми се смеят, защото не вярват в жената.
Ах, къде са ми, пусто... най-острите саби?!
Аз запалих цигара, а може би пура.
Тя се спря до една попрегракнала жаба.
И отмести наляво два криви папура.
Брях, че силна жена! А изглеждаше слаба...
После бръмна комар. Или не... Пеперуда!
Обкръжи ме объркаващо във тъмнината.
И помислих си: "Божке! Тя, тая е луда...
Ей сега ще изкърти шалтера на луната."
И във блатото легнахме. Майчице мила!
Заглуши на квакачите цялата врява...
Бяхме голи до пушки. Гърмяхме от сила.
Чак комарите спряха да пият тогава!
Тя се случи една... Хич не е за разказване.
Не жена, а направо най-върла ракия!
И щурците замлъкнаха. Нъц, надприказване!
Верно беше от Блатото. С блатна магия.
Ха наздраве, мъже! Оставете лъжите
за жените ви, дето умеят да чакат.
Цяла нощ, ако щат, да се хилят звездите!
СИпи, още едно!... Че заспивам на лакът.
09.03.2005
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados
