Кръчмарската блатна магия :)
на Cefules
Задимена мъгла. Осем маси. Салати.
Девет старци брояха на пръсти ракиите.
Някой каза, че има живот из блатата...
А ми идеше блато дори да изпия!
Друг подхвърли: "жена". А пък трети: "красива"...
А кръчмарят се хилеше. Тиква такава!
Както пиех се врътнах и взех да излизам.
Пуста люта ракия! По-луда от крава.
И запалих москвича. Какво ми се блещиш?
Ако искаш ми вярвай! Бръмчах към блатата.
И тогава да видиш... Махни тоя вестник!
Появи се отнякъде. Точно... Жената.
Беше тънка, почти като бившо момиче,
а косите й дълги, усукваха глезените.
На русалка съвсем, ма съвсем заприлича!
И погледна директно. Направо във мене.
Хей, кръчмарю, сипи! Че пресъхва устата...
А пък тия, невежи пияни мъжаги
ми се смеят, защото не вярват в жената.
Ах, къде са ми, пусто... най-острите саби?!
Аз запалих цигара, а може би пура.
Тя се спря до една попрегракнала жаба.
И отмести наляво два криви папура.
Брях, че силна жена! А изглеждаше слаба...
После бръмна комар. Или не... Пеперуда!
Обкръжи ме объркаващо във тъмнината.
И помислих си: "Божке! Тя, тая е луда...
Ей сега ще изкърти шалтера на луната."
И във блатото легнахме. Майчице мила!
Заглуши на квакачите цялата врява...
Бяхме голи до пушки. Гърмяхме от сила.
Чак комарите спряха да пият тогава!
Тя се случи една... Хич не е за разказване.
Не жена, а направо най-върла ракия!
И щурците замлъкнаха. Нъц, надприказване!
Верно беше от Блатото. С блатна магия.
Ха наздраве, мъже! Оставете лъжите
за жените ви, дето умеят да чакат.
Цяла нощ, ако щат, да се хилят звездите!
СИпи, още едно!... Че заспивам на лакът.
09.03.2005
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Божке, Поли, каква люта ракия си!!!!! Зави ми се свят! Знаеш ли колко пъти го препрочитам?! Такова невероятно настроение създава!!!
Хайде, наздраве за мъжете! Но само за онези, които имат смелост да се потопят в блатната магия!!!
-
Е, след този стих и аз бих си сипала едно! Благодаря за удоволствието, Магьоснице!
-
Наздраве за мъжете,които си мислят ,че разбират от жени!
-
Хех, ех че весело
Браво, Браво Поли! -
абе направо супер... аз също харесвам този твой начин.
-
Браво!!
-
Ей, Магьоснице на словото,привет и от мен!
-
много ми хареса - значи можеш и така?...
-
Ако не е препълнено...може ли и мен да вземеш до "блатото"? поздрав! Ама мнооооооооооого ми хареса!
-
С удоволствие го четох. Описала си една картина от живота или поскоро от моя живот...на моменти.Благодаря. Изключителна творба.
-
Тази вечер конякът върви,
а кръчмарят чертичките драска.
Все едно е дали ще свали
от пиячите грозните маски.
И по масите - дъх на печал
като тежка мъгла се разстила.
Всяка чаша е вид огледало,
малък спомен на дъното скрила.
Пепелниците, пълни с пожар
на душите - във изповед грешни.
Как боли всеки фас догорял,
който може в сълза да проблесне.
Ти, кръчмарю, наливай коняк,
удави всяка мъка в заблуда,
изпразни всички чаши от мрак,
напълни ги догоре със лудост. -
Страхотна кръчмарска атмосфера си пресъздла.
Да пием, че да видим кой е по-най.
Поздрав! -
Допада ми стила ти! Чудесен стих!
-
Пре много ме изпълваш с най-добри чувства,
пак се прекланям на таланта ти, миличка наша Поли!!! -
Всеки път, все по-бездумна ме оставяш!
Прегръдка! -
Минаваш...минаваш през читателя като...тежка машина...
сразяваш душата му...оставяш я гола до пушка...!!!*
Страхотия и разкошотия...!!! Как те обичам само! -
Е пък, честно, бях го чела и преди,
ама сега... отново ме разби!!! -
Леле, к'ва жажда, леле, к'ъв градус! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
огън ракия, изгори ме!