на Cefules
Задимена мъгла. Осем маси. Салати.
Девет старци брояха на пръсти ракиите.
Някой каза, че има живот из блатата...
А ми идеше блато дори да изпия!
Друг подхвърли: "жена". А пък трети: "красива"...
А кръчмарят се хилеше. Тиква такава!
Както пиех се врътнах и взех да излизам.
Пуста люта ракия! По-луда от крава.
И запалих москвича. Какво ми се блещиш?
Ако искаш ми вярвай! Бръмчах към блатата.
И тогава да видиш... Махни тоя вестник! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up