Кръчмарската блатна магия :)
на Cefules
Задимена мъгла. Осем маси. Салати.
Девет старци брояха на пръсти ракиите.
Някой каза, че има живот из блатата...
А ми идеше блато дори да изпия!
Друг подхвърли: "жена". А пък трети: "красива"...
А кръчмарят се хилеше. Тиква такава!
Както пиех се врътнах и взех да излизам.
Пуста люта ракия! По-луда от крава.
И запалих москвича. Какво ми се блещиш?
Ако искаш ми вярвай! Бръмчах към блатата.
И тогава да видиш... Махни тоя вестник!
Появи се отнякъде. Точно... Жената.
Беше тънка, почти като бившо момиче,
а косите й дълги, усукваха глезените.
На русалка съвсем, ма съвсем заприлича!
И погледна директно. Направо във мене.
Хей, кръчмарю, сипи! Че пресъхва устата...
А пък тия, невежи пияни мъжаги
ми се смеят, защото не вярват в жената.
Ах, къде са ми, пусто... най-острите саби?!
Аз запалих цигара, а може би пура.
Тя се спря до една попрегракнала жаба.
И отмести наляво два криви папура.
Брях, че силна жена! А изглеждаше слаба...
После бръмна комар. Или не... Пеперуда!
Обкръжи ме объркаващо във тъмнината.
И помислих си: "Божке! Тя, тая е луда...
Ей сега ще изкърти шалтера на луната."
И във блатото легнахме. Майчице мила!
Заглуши на квакачите цялата врява...
Бяхме голи до пушки. Гърмяхме от сила.
Чак комарите спряха да пият тогава!
Тя се случи една... Хич не е за разказване.
Не жена, а направо най-върла ракия!
И щурците замлъкнаха. Нъц, надприказване!
Верно беше от Блатото. С блатна магия.
Ха наздраве, мъже! Оставете лъжите
за жените ви, дето умеят да чакат.
Цяла нощ, ако щат, да се хилят звездите!
СИпи, още едно!... Че заспивам на лакът.
09.03.2005
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
