Седи на масата отсреща -
с очи дълбоки и безкрайно тъжни,
с усмивка като юноша на първа среща
и винаги така красиво лъже.
От питиетата кръвта му кипва,
в сърцето му прониква сладка болка,
опива се от страст и казва: "Още сипвай!",
а аз през рамо само питам: "Колко?..."
Изпива чашата и мен изпива с поглед,
забравя се - не вижда и не чува...
С очи му казвам: "Моля те, не мога!
Не знаеш ли - Любов не съществува ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse