Кръчмарско-интелигентска
Седи на масата отсреща -
с очи дълбоки и безкрайно тъжни,
с усмивка като юноша на първа среща
и винаги така красиво лъже.
От питиетата кръвта му кипва,
в сърцето му прониква сладка болка,
опива се от страст и казва: "Още сипвай!",
а аз през рамо само питам: "Колко?..."
Изпива чашата и мен изпива с поглед,
забравя се - не вижда и не чува...
С очи му казвам: "Моля те, не мога!
Не знаеш ли - Любов не съществува
и нощ една, каквато ти желаеш,
ще сипе само сол във жива рана,
ще изгорим във огън краткотраен
и после само пепел ще остане...,
до дъно ще изпиеш нежността ми
и ще ме хвърлиш като празна чаша..."
Китарата мълчи сред дим цигарен.
- Затваряме... а той отсича: "Плащам!"
Отива си... заспива до жена си...
кой знае - може и да ме сънува...
а утре вечер от онази маса
ще се усмихва пак и ще флиртува,
с красиви думи пак ще ме излъже,
ще гали с поглед женското ми тяло
и няма да усети, че съм тъжна
и как и тази нощ е отлетяла...
Р.Чакърова,БГ 2007'
© Росица Чакърова All rights reserved.
