2 ago 2017, 20:01

Кръг

  Poesía
549 3 6

Тук пътят се оказа просто кръг:

отново и отново, и отново

към центъра си се стреми светът,

заченат много преди всяко слово.

 

Променяха се само вечните звезди.

Скъсяваха дъха на бледите си сенки.

Кълбото на живота бързо се разви,

заплитайки сюжетните си бримки.

 

Какво ли значи права пред финал?

Идеята е част от общата безбрежност.

Обвързва се победа със провал.

Жестокостта не знае що е нежност,

 

а пътят се оказа просто кръг.

Отново и отново, и отново

към центъра си се стреми светът,

заченат много преди всяко слово.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...