2 ago 2017, 20:01

Кръг

  Poesía
546 3 6

Тук пътят се оказа просто кръг:

отново и отново, и отново

към центъра си се стреми светът,

заченат много преди всяко слово.

 

Променяха се само вечните звезди.

Скъсяваха дъха на бледите си сенки.

Кълбото на живота бързо се разви,

заплитайки сюжетните си бримки.

 

Какво ли значи права пред финал?

Идеята е част от общата безбрежност.

Обвързва се победа със провал.

Жестокостта не знае що е нежност,

 

а пътят се оказа просто кръг.

Отново и отново, и отново

към центъра си се стреми светът,

заченат много преди всяко слово.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...