Aug 2, 2017, 8:01 PM

Кръг

  Poetry
544 3 6

Тук пътят се оказа просто кръг:

отново и отново, и отново

към центъра си се стреми светът,

заченат много преди всяко слово.

 

Променяха се само вечните звезди.

Скъсяваха дъха на бледите си сенки.

Кълбото на живота бързо се разви,

заплитайки сюжетните си бримки.

 

Какво ли значи права пред финал?

Идеята е част от общата безбрежност.

Обвързва се победа със провал.

Жестокостта не знае що е нежност,

 

а пътят се оказа просто кръг.

Отново и отново, и отново

към центъра си се стреми светът,

заченат много преди всяко слово.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...