Aug 2, 2017, 8:01 PM

Кръг

  Poetry
550 3 6

Тук пътят се оказа просто кръг:

отново и отново, и отново

към центъра си се стреми светът,

заченат много преди всяко слово.

 

Променяха се само вечните звезди.

Скъсяваха дъха на бледите си сенки.

Кълбото на живота бързо се разви,

заплитайки сюжетните си бримки.

 

Какво ли значи права пред финал?

Идеята е част от общата безбрежност.

Обвързва се победа със провал.

Жестокостта не знае що е нежност,

 

а пътят се оказа просто кръг.

Отново и отново, и отново

към центъра си се стреми светът,

заченат много преди всяко слово.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...