26 jul 2012, 23:34

Кръговрат 

  Poesía » Filosófica
513 0 1

Когато бях дърво и не ме прегръщаха, 
само припикаваха и пияни повръщаха, 
научих какво е за корените в студа -
топлина и самота в шепота на листа.

Когато бях куче и листата се смееха, 
корените на дървото ме величаеха
и тичах да ги поливам със топлина, 
а при хората лекувах своята самота.

Когато се напих, знаех къде да повърна,
подпрях се на дървото, без да го зърна,
горкото бе самотно и ще се стопли,
а то даваше да го прегърна без вопли.
 
Когато хвърлих клонче на кучето си, 
имах опит и знаех какво ще се случи.
Кой търси топлина и бяга от самота,   
какво ни дава и за нас е майката земя.

И когато тялото ми бе под дървото,
нещо мокро още го топлеше горкото,
а клоните не спираха да го гъделичкат,
животът си вървеше в своя кръговрат.


Vacuum

© Влади Мир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??