Когато бях дърво и не ме прегръщаха,
само припикаваха и пияни повръщаха,
научих какво е за корените в студа -
топлина и самота в шепота на листа.
Когато бях куче и листата се смееха,
корените на дървото ме величаеха
и тичах да ги поливам със топлина,
а при хората лекувах своята самота.
Когато се напих, знаех къде да повърна,
подпрях се на дървото, без да го зърна,
горкото бе самотно и ще се стопли,
а то даваше да го прегърна без вопли.
Когато хвърлих клонче на кучето си,
имах опит и знаех какво ще се случи.
Кой търси топлина и бяга от самота,
какво ни дава и за нас е майката земя.
И когато тялото ми бе под дървото,
нещо мокро още го топлеше горкото,
а клоните не спираха да го гъделичкат,
животът си вървеше в своя кръговрат.
Vacuum
© Влади Мир All rights reserved.