kina (Ракина Радева)
54 933
21 jul 2009, 21:02

Кръговрат 

  Poesía » Del paisaje
608 0 7

Над Витоша се спуска вечерта.

Грижовна нощ със топъл шал загръща

на пладнината морната снага.

И Черни върх за сън глава отпуща,

шуми приспивно старата гора.

 

Реката със пенливите води,

родила се високо в планината,

ромони, сякаш приказки реди

и пее свойта песен чудновата -

със Искър ще се срещне във зори.

 

Плегърнал с обич бистрите води,

поема Искър своя път далечен,

ще мине през поля и пладнини

за да се влее в Дунава всевечен,

разлял широко тихите води.

 

Получил щедър дар от планините,

понася Дунав мощните води -

ще ги разлее долу в низината,

та да се слеят с морските вълни.

А после ще се върнат с дъждовете.

 

 

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??