21.07.2009 г., 21:02 ч.

Кръговрат 

  Поезия » Пейзажна
609 0 7

Над Витоша се спуска вечерта.

Грижовна нощ със топъл шал загръща

на пладнината морната снага.

И Черни върх за сън глава отпуща,

шуми приспивно старата гора.

 

Реката със пенливите води,

родила се високо в планината,

ромони, сякаш приказки реди

и пее свойта песен чудновата -

със Искър ще се срещне във зори.

 

Плегърнал с обич бистрите води,

поема Искър своя път далечен,

ще мине през поля и пладнини

за да се влее в Дунава всевечен,

разлял широко тихите води.

 

Получил щедър дар от планините,

понася Дунав мощните води -

ще ги разлее долу в низината,

та да се слеят с морските вълни.

А после ще се върнат с дъждовете.

 

 

© Ракина Радева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??