Над Витоша се спуска вечерта.
Грижовна нощ със топъл шал загръща
на пладнината морната снага.
И Черни върх за сън глава отпуща,
шуми приспивно старата гора.
Реката със пенливите води,
родила се високо в планината,
ромони, сякаш приказки реди
и пее свойта песен чудновата -
със Искър ще се срещне във зори.
Плегърнал с обич бистрите води,
поема Искър своя път далечен, ...