Кръговрат
Над Витоша се спуска вечерта.
Грижовна нощ със топъл шал загръща
на пладнината морната снага.
И Черни върх за сън глава отпуща,
шуми приспивно старата гора.
Реката със пенливите води,
родила се високо в планината,
ромони, сякаш приказки реди
и пее свойта песен чудновата -
със Искър ще се срещне във зори.
Плегърнал с обич бистрите води,
поема Искър своя път далечен,
ще мине през поля и пладнини
за да се влее в Дунава всевечен,
разлял широко тихите води.
Получил щедър дар от планините,
понася Дунав мощните води -
ще ги разлее долу в низината,
та да се слеят с морските вълни.
А после ще се върнат с дъждовете.
© Ракина Радева All rights reserved.
