Дърво  самотно във полето

отронва лист след лист

отлитат към морето

събрали своя бриз

безшумно сякаш

отнасят мирис на каприз

сълзите на топола

загубила последното листо

изпълнили корито старо

на някогашната река

до днес събирали от есента,

а после люта зима

със скреж покрила

бреговете ù

с тъга пропила

последния квадрат

и ето тази зима май отмина

пристигна щъркел бял

гнездо той сви край старата топола

появи се първият ù лист

помръкналата ù снага

изви се сякаш е жена красива

усмихна ù се слънце жарко

разцъфнаха цветя

със пролет нова

дойде и любовта

засмяхме се щастливо

сякаш сме порастващи деца

здравей красива

влюбена душа!