Mar 24, 2015, 8:52 PM

Кръговрат

  Poetry » Other
761 0 0

Дърво  самотно във полето

отронва лист след лист

отлитат към морето

събрали своя бриз

безшумно сякаш

отнасят мирис на каприз

сълзите на топола

загубила последното листо

изпълнили корито старо

на някогашната река

до днес събирали от есента,

а после люта зима

със скреж покрила

бреговете ù

с тъга пропила

последния квадрат

и ето тази зима май отмина

пристигна щъркел бял

гнездо той сви край старата топола

появи се първият ù лист

помръкналата ù снага

изви се сякаш е жена красива

усмихна ù се слънце жарко

разцъфнаха цветя

със пролет нова

дойде и любовта

засмяхме се щастливо

сякаш сме порастващи деца

здравей красива

влюбена душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжела Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...