22 feb 2009, 11:14

Кръговрат 

  Poesía » Versos blancos
570 0 4
Оцветени

до кърваво

от керемидите,

страдащо

сълзите

се скитаха,

по къщите

заспали

от умората...


потекли

от очите

на черното, самотно небе,

търсеха покой...

... но то

плачеше...

не, защото

беше само,

звездите

му бяха дружина,

но светеха

само в нощното...


светлината

отново си беше

отишла...


но

за страданието му

имаше лек...


кръговратът

живееше

в необятната шир

и покани

денят

да дойде

със своята сила...

... усмихнато слънцето,

прегърна небето

и стопли сълзите,

пресъхнаха...

... небето намери покоя

до следващото

нощно!

 

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??