Кръговрат
Оцветени
до кърваво
от керемидите,
страдащо
сълзите
се скитаха,
по къщите
заспали
от умората...
потекли
от очите
на черното, самотно небе,
търсеха покой...
... но то
плачеше...
не, защото
беше само,
звездите
му бяха дружина,
но светеха
само в нощното...
светлината
отново си беше
отишла...
но
за страданието му
имаше лек...
кръговратът
живееше
в необятната шир
и покани
денят
да дойде
със своята сила...
... усмихнато слънцето,
прегърна небето
и стопли сълзите,
пресъхнаха...
... небето намери покоя
до следващото
нощно!
до кърваво
от керемидите,
страдащо
сълзите
се скитаха,
по къщите
заспали
от умората...
потекли
от очите
на черното, самотно небе,
търсеха покой...
... но то
плачеше...
не, защото
беше само,
звездите
му бяха дружина,
но светеха
само в нощното...
светлината
отново си беше
отишла...
но
за страданието му
имаше лек...
кръговратът
живееше
в необятната шир
и покани
денят
да дойде
със своята сила...
... усмихнато слънцето,
прегърна небето
и стопли сълзите,
пресъхнаха...
... небето намери покоя
до следващото
нощно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Все права защищены
