Feb 22, 2009, 11:14 AM

Кръговрат

763 0 4
Оцветени

до кърваво

от керемидите,

страдащо

сълзите

се скитаха,

по къщите

заспали

от умората...


потекли

от очите

на черното, самотно небе,

търсеха покой...

... но то

плачеше...

не, защото

беше само,

звездите

му бяха дружина,

но светеха

само в нощното...


светлината

отново си беше

отишла...


но

за страданието му

имаше лек...


кръговратът

живееше

в необятната шир

и покани

денят

да дойде

със своята сила...

... усмихнато слънцето,

прегърна небето

и стопли сълзите,

пресъхнаха...

... небето намери покоя

до следващото

нощно!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...