Feb 22, 2009, 11:14 AM

Кръговрат

764 0 4
Оцветени

до кърваво

от керемидите,

страдащо

сълзите

се скитаха,

по къщите

заспали

от умората...


потекли

от очите

на черното, самотно небе,

търсеха покой...

... но то

плачеше...

не, защото

беше само,

звездите

му бяха дружина,

но светеха

само в нощното...


светлината

отново си беше

отишла...


но

за страданието му

имаше лек...


кръговратът

живееше

в необятната шир

и покани

денят

да дойде

със своята сила...

... усмихнато слънцето,

прегърна небето

и стопли сълзите,

пресъхнаха...

... небето намери покоя

до следващото

нощно!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...