Кръговрат
Оцветени
до кърваво
от керемидите,
страдащо
сълзите
се скитаха,
по къщите
заспали
от умората...
потекли
от очите
на черното, самотно небе,
търсеха покой...
... но то
плачеше...
не, защото
беше само,
звездите
му бяха дружина,
но светеха
само в нощното...
светлината
отново си беше
отишла...
но
за страданието му
имаше лек...
кръговратът
живееше
в необятната шир
и покани
денят
да дойде
със своята сила...
... усмихнато слънцето,
прегърна небето
и стопли сълзите,
пресъхнаха...
... небето намери покоя
до следващото
нощно!
до кърваво
от керемидите,
страдащо
сълзите
се скитаха,
по къщите
заспали
от умората...
потекли
от очите
на черното, самотно небе,
търсеха покой...
... но то
плачеше...
не, защото
беше само,
звездите
му бяха дружина,
но светеха
само в нощното...
светлината
отново си беше
отишла...
но
за страданието му
имаше лек...
кръговратът
живееше
в необятната шир
и покани
денят
да дойде
със своята сила...
... усмихнато слънцето,
прегърна небето
и стопли сълзите,
пресъхнаха...
... небето намери покоя
до следващото
нощно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Всички права запазени
