26 jun 2019, 14:24

Кръговрат 

  Poesía » Otra
1053 2 2

От другите оставени,от себе си забравени,
връщаме се, там където сме били предадени.
Усещаме отново раните направени,
от хора, за които все добро сме правили.

 

Взираме се в локви като нас оставени.
От дъжда направени. Стоим пред тях изправени.
И ето,че отново пожарът нас изгаря ни.
Сърцата ни са пепел, заради делата ни.

 

Но болката за нас не е никак непозната.
Тя е вечна тъжна песен, всяка вечер пята.
И макар разпозната, изцяло опозната,
като наркотик ни привлича и я искаме в телата!

 

С.Г.

© Силвия Геоегиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??