26.06.2019 г., 14:24 ч.

Кръговрат 

  Поезия » Друга
1034 2 2

От другите оставени,от себе си забравени,
връщаме се, там където сме били предадени.
Усещаме отново раните направени,
от хора, за които все добро сме правили.

 

Взираме се в локви като нас оставени.
От дъжда направени. Стоим пред тях изправени.
И ето,че отново пожарът нас изгаря ни.
Сърцата ни са пепел, заради делата ни.

 

Но болката за нас не е никак непозната.
Тя е вечна тъжна песен, всяка вечер пята.
И макар разпозната, изцяло опозната,
като наркотик ни привлича и я искаме в телата!

 

С.Г.

© Силвия Геоегиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??