От другите оставени,от себе си забравени,
връщаме се, там където сме били предадени.
Усещаме отново раните направени,
от хора, за които все добро сме правили.
Взираме се в локви като нас оставени.
От дъжда направени. Стоим пред тях изправени.
И ето,че отново пожарът нас изгаря ни.
Сърцата ни са пепел, заради делата ни.
Но болката за нас не е никак непозната.
Тя е вечна тъжна песен, всяка вечер пята.
И макар разпозната, изцяло опозната,
като наркотик ни привлича и я искаме в телата! ...